Търсите перфектното място за разходка в природата около Пловдив? Екопътеката към водопад "Сливодолско падало" е истински скрит бисер, който ще ви заплени със своята природна красота и спокойствие. Това живописно място ще ви потопи в магията на природата със своите кристално чисти потоци, серия от малки водопадчета и добре обозначен маршрут, който води до впечатляващия водопад "Сливодолско падало".
Разходката по екопътеката е приятна, макар и на моменти доста стръмна. Подходяща е за семейства и любители на природата, които искат да се насладят на един ден сред зеленина и чист въздух.
Готови ли сте да се потопите в тази приказна атмосфера? Нека ви разкажа повече за това незабравимо природно бижу.
Как да стигнем до екопътеката за Сливодолско падало
Този маршрут започва точно след първия тунел над Бачково. Когато стигнете там, можете да оставите колата си в уширението на пътя отляво. Ще се ориентирате, че сте на правилното място, и по това, че отдясно има голям рибарник. Освен това Сливодолското падало е добре позната дестинация на пловдивчани и през почивните дни там има поне още две-три оставени коли. След като паркирате, трябва да тръгнете по посока самия тунел. На неговата стена ще видите следната табела.
Екопътеката за Сливодолско падало
След табелата продължавате по тясна, сенчеста пътека с лека денивелация. Докато се изкачвате нагоре полека шумът на колите се смесва с приятните природни звуци на гората около вас, а в последствие напълно изчезва, оставяйки ви сред чуруликането на птичките и нежното ромолене на река Сливов дол, която се лее точно покрай екопътеката. На няколко места бистрата й вода образува малки водопади - само намеци за това, което ви очаква в края на екопътеката.
На някои места пътеката се отклонява от реката или пък минава над нея, така че се оглеждайте, за да не пропуснете някое от тези водопадчета. В други случаи пък пътеката преминава през самата река чрез симпатични дървени мостчета, които правят изживяването още по-вълнуващо.
Определено си заслужава да обърнете внимание и на различните надписи, които ще видите покрай пътеката.
След около час и 10-15 минути спокойно ходене, стигнахме до водопад "Сливодолско падало" и бяхме очаровани.
Сливодолското падало
Сливодолското падало се издига на височина цели 50 метра, но не е широк и мощен. Дори в пълноводни месеци струята му е тясна, но въпреки това впечатляваща с височината си. На мястото има изградена дървена пейка, от която можете да се насладите на водопада и да си починете от ходенето.
За по-рисково настроените хора има и възможност да се стигне до основата на Сливодолското падало по една стръмна и хлъзгава пътека, която води право надолу към бистрия вир, в който се излива водопада. Забелязах, че други туристи продължават нагоре по пътеката, за да стигнат до началото на водопада, което също изглежда като интересна идея за разходка, но пътеката нагоре не изглеждаше добре изчистена и поддържана.
Полезна информация за разходката до Сливодолско падало
Времетраене на разходката и дължина на маршрута
Отиване и връщане по екопътеката за Сливодолското падало отнемат общо около 2 часа и 15-20 минути спокоен ход с почивки. Целият преход е с дължина 6,5 км.
Полезни съвети
Имайте предвид, че наа места пътеката става доста стръмна като точно преди водопад "Сливодолско падало" има участък със закачено за скалите помощно въже за улесняване на изкачването.
Бих посъветвала да сте със стабилни обувки с грайфери, за да не се подхлъзнете. Освен това си носете връхна дреха за всеки случай, тъй като цялата екопътека е в сянката на гората.
Въпреки това мястото не е усойно и е доста приятно за посещение през пролетните и летни месеци, когато прохладата на реката е в един прекрасен контраст с градските горещини. Ние посетихме Сливодолското падало края на май месец и не само, че времето беше чудесно, но и реката беше пълноводна, а водопадите - впечатляващи.
Заключение
Водопад "Сливодолско падало" е чудесна дестинация, която ще ви очарова с красотата си и ще ви дава възможност да си отдъхнете насред зеленината. Реката Сливов дол, която тече плътно покрай прекрасната екопътека е само черешката на тортата. На места пътеката е стръмна, но си заслужава и определено бих я посетила отново в някой приятен слънчев ден, за да се скрия от горещините на града сред прохладата на горската сянка.
