Пещера Магура - къде се намира, интересни факти и впечатления

Накратко – местоположение, цени, работно време, зали, влакче за връщане, образувания и фауна.

Местоположение – на 17км. от Белоградчик, 45км. от Видин и 180км. от София. Приблизителни координати - 43.7277398781415, 22.58383833430369

Цени – редовен билет – 12лв., билет за ученици, студенти или пенсионери – 10лв.

Работно време – без почивен ден

• лятно 10:00 ч - последна група - 16:30,
• зимно 10:00 ч - последна група - 16:00ч.

Влакче за връщане – билет – 2лв. Влакчето чака групите на изхода на пещерата и ги връща до паркинга с колите на входа.

Особености – постоянна температура между 5 и 12 градуса, влажност 90%; пътеките, стълбите и парапетите са хлъзгави.

Образувания – сталагмити, сталактити, сталактони, синтрови джобчета и други.

Фауна – пещера Магура е дом на 8 вида прилепи, всички, от които приоритетни за опазване в Европа.

Снимки- позволени са, но без светкавица.

Къде се намира пещера Магура?

Пещера Магура се намира на 17км. от град Белоградчик във варовиковата Рабишка могила на надморска височина от 461м.. Пътят дотам е добре поддържан и лесно достъпен с кола по всяко време на годината, но пещерата е най-често посещавана от туристи през лятото.

Температурата в пещера Магура е между 5 и 12 градуса във различните зали, а влажността – 90%.

В близост до пещерата се намира и комплекс Магура, в който можете да хапнете или да преспите за няколко вечери, за да разгледате и района около пещерата. Всичките 71 хектара около пещерата са обявени за природна забележителност и със сигурност си заслужават.

При моето пътуване до пещера Магура, нямах възможност да остана за повече време, за да разгледам района, но изглеждаше много красиво и определено бих се върнала отново.

Цени за вход и влакче за връщане от изхода на пещерата, работно време

За да влезнете в пещера Магура трябва да платите входна такса от 12лв., а ако сте студент или пенсионер – 10лв. На входа на пещерата, ако желаете, можете да си купите и билет за влакчето, с което ще се върнете до колата си, след като завършите своята разходка през пещера Магура. Билетът за влакчето струва 2лв..

Групите се водят от професионален гид и тръгват на всеки кръгъл час. Разглеждането на пещерата отнема около 1 час, а общата дължина на залите и галериите, през които минахме беше близо 2км. Трябва да си носите нещо връхно, защото в пещерата температурата е ниска. Освен това трябва да сте със стабилни обувки – пътеките са много хлъзгави, а някои от стълбите доста тесни. Въпреки това преминаването през пещерата е много улеснено – няма много стръмни изкачвания или спускания и човек просто трябва да внимава и да си гледа в краката.

Когато стигнете до изхода на пещерата, там ще ви очаква влакче, на което можете да се качите, за да се върнете до началната точка, където сте оставили колата си.

Работно време – без почивен ден

• лятно 10:00 ч - последна група - 16:30,
• зимно 10:00 ч - последна група - 16:00ч.

Зали и галерии в пещера Магура.

Пещера Магура има обща дължина на залите от близо 2.5км. и площ 28 600кв.м., с което се превръща в най-дългата пещера в цяла България. Нейната най-ниско разположена зала е на цели 56 метра под земята. Залите и галериите ѝ са с внушителни размери и са свързани посредством пещерни тунели. Пещерата не е трудна за преминаване и има добре обособени стълби и пътеки, но трябва да се внимава, тъй като е доста хлъзгаво.

Магурата е започнала да се образува преди около 15 милиона години. В нея има различни зали и галерии, някои от които са Триумфалната зала, Концертната зала, Зала на падналия бор, Галерия с рисунки и други.

Още при влизането останах без думи пред величието и колосалните размери на първата зала. Там археолозите са открили следи от „работни места“, където пещерните хора са правели своите оръжия и други инструменти, и дори следи от техните „къщи“. И тази, като всяка друга зала в Магурата, има най-разнообразни сталагмити и сталактити, които хората често оприличават на различни животни, лица или други предмети. Невероятните им размери и причудливи форми ме впечатлиха, а когато погледнах нагоре към тавана, там ме очакваха други много интересни образувания, наречени синтрови джобчета. Много от тях са така разположени, че наподобяват очи – сякаш пещерата наблюдава посетителите си.

По-нататък видях и образувание, наречено „Големият сталактон“, който беше още по-внушителен в сравнение с останалите до момента – той се издига на цели 20 метра височина! После видях и „Падналия бор“ – сталагмит, сякаш отрязан от основата си, която се намираше отдясно на пътеката, и паднал отляво на нея. Неговата дължина е цели 11 метра, а основата му е с диаметър от 6м.

"Големият сталактон" в пещера Магура

"Падналият бор" в пещера Магура

За съжаление, Галерията с рисунки е затворена за посетители, защото големите групи нарушавали влажността в пещерата, която спаднала от цели 98% до 90%. Това накарало рисунките, направени с гуано (изпражнения от прилеп), да започнат да се топят. Към момента могат да се видят само снимки на рисунките, но не и истинските рисунки.

Снимки на рисунките в пещера Магура

Освен това някои от посетителите на пещерата изпитват необяснима нужда да дълбаят собствените си недодялани подписи, инициали и тем подобни щуротии върху скалните образувания, с което нарушават целостта им, загрозяват това чудо на природата и оставят вечно доказателство за своята простотия. Е, поне със затварянето на Галерията с рисунки, това не може да се случи там, но видях безброй издълбани драсканици върху пещерните стени на другите зали, когато минавах оттам.

Освен, че пещера Магура се гордее с много интересни образувания и колосални размери на залите, в едно от нейните разклонения се произвежда и шампанизирано вино, защото пещерата предлага идеални естествени условия за неговото отлежаване. На входа и изхода на пещера Магура, ще видите малко павилионче, откъдето ще можете да си купите вино „Магура“.

Типични образувания за пещера Магура - сталагмит, сталактит, сталактон, синтрови джобчета.

Сталагмит (от гръцки „този, върху който капе“) е наслоено върху пода на пещерите утаечно калцитно образувание, разположено на място, където капе вода. Саталгмитите се образуват от капките, наситени с калциев бикарбонат, които падат от тавана на пещерите.

Сталактит (от гръцки „този, който капе“) е висящо от тавана на пещерите калцитно образувание, разположено на място, където капе вода.

Сталактон е калцитно образувание, което се сформира при сливането на сталактит и сталагмит. Когато двете се удължат достатъчно и се достигнат, се образува калцитна колона, наречена сталактон. Сталактонът се образува в пещери на места, където от тавана се стича наситена с калциев карбонат вода. Сталактонът се нарича още сталагнат.

Синтрови джобчета – Това са интересни дупки в стените или тавана на пещерите, образувани под влиянието на вода.

Синтрови джобчета в пещера Магура

Прилепите на пещера Магура.

Освен най-различни пещерни образувания Магурата е дом и на 8 вида прилепи през цялата година – Голям подковонос, Малък Подковонос, Южен подковонос, Остроух Нощник, Дългопръст нощник, Голям Нощник, Дългоух Нощник, Трицветен нощник.

Успях да видя няколко големи групи от тях на тавана на някои от залите, а на две места точно покрай пътеката на нивото на очите на посетителите имаше по един спящ прилеп. Не съм добре запозната и не мога да разграничавам различните видове прилепи, но мога да кажа едно – определено бяха сладури.

Пещера Магура е включена в Световния червен списък, заради големият брой прилепи, които презимуват там или пък живеят целогодишно в нея. Всичките 8 вида прилепи са приоритетни за опазване в Европа.

Рабишко езеро

Когато излезнах от пещера Магура пред мен се откри гледка към Рабишкото езеро. То е с тектонски произход и е най-голямото естествено образувано, безоточно езеро в цяла България. С дължина от 6км. и дълбочина от 35-40м. на някои места, Рабишкото езеро е наистина впечатляващо. То предлага идеални условия за различни дейности като сърфиране, риболов, плуване и други. Ако решите да прекарате малко време в района около пещерата, със сигурност трябва да го видите по-отблизо.

Гледка към Рабишкото езеро на изхода от пещера Магура 

Интересни факти за пещера Магура

• В пещера Магура се произвежда вино, заради идеалните условия за отлежаване.
• В слънчевата зала има нарисуван слънчево-лунен календар, който крие много неразкрити загадки. Знае се обаче, че пещерните хора, които са го рисували, са изобразили година от 366 дни, както и поне 5 годишни празника. Уви, към момента слънчево-лунният календар е недостъпен за туристи.
• Смята се, че някои от изображенията, нарисувани по стените на Магурата, са първообраз на 26 от буквите на нашата кирилица. Според последни проучвания тези изображения са на повече от 38 000 години.
• Пещера Магура е номер 14 от Стоте национални туристически обекта.
• Пещера Магура е сред 12-те облагородени пещери в България.
• В пещерата са били открити кости от пещерна мечка, пещерна хиена и други животни.
• В пещера Магура се намира вторият по големина сталактон с височина 20м. и диаметър - 4м.; и най-големият сталагмит у нас - "Падналият бор" - с дължина от 11м. и диаметър на основата - 6м. Имайте предвид, че за да се образува само 1см. сталагмит, сталактит или сталактон са необходими около 100 години.

Забележителности близо до пещера Магура.

• Рабишко езеро
• Белоградчишки скали